Предполагам и сам си разбрал
не ме бива в лъжите,
затова ще помоля и теб
не ми хвърляй прах в очите.
Нека поговорим и този път като приятели,
нека откровено един пред друг признаем кой предаде ни.

Изневеряваш – вече спрях да отричам,
нараняваш, а аз просто обичам.
Останах ти вярна и се заблуждавах,
че ще ме оцениш, пак и пак ти прощавах.

(*)Но вече е време, отварям нова страница,
събирай си най-скъпото в скъсаната раница,
излизай през вратата ми без да се обръщаш,
за мене тук е дом, за теб е просто къща.

Не ми се сърди, че понякога ще ревнувам
и аз съм човек, нямам нужда да се преструвам.
И вече знам какво точно ми е нужно,
виждаш и сам, нищо човешко не ми е чуждо.

Изневеряваш – вече спрях да отричам,
нараняваш, аз просто обичам,
останах ти вярна и се заблуждавах,
че ще ме оцениш, пак и пак ти прощавах.

(*×2)